Петър Диков: В България архитект и бетон са мръсни думи
В последните 20-25 години архитект се свързва с заличаване на зеленина, с бетониране на средата, с презастрояване. Аз съм с упоритостта да се възвърне статута и престижа на организацията Съюз на архитектите в България, споделя пред Българска телеграфна агенция Петър Диков. През май той бе определен за ръководител на Съюза на архитектите в България (САБ).
Петър Диков споделя, че за отрицателния имидж на архитектурата в очите на хората има доста фактори и отбелязва неточности на гилдията, погрешно медийно отразяване на архитектурната специалност и отрицателния отзив в медиите за това, което архитектите вършат.
„ Аз съм безусловно уверен, че надали има проектант, който работи против ползите на хората. В основата на нашата специалност е работа за хората. Аз имам две дъщери. По-голямата стана доктор. Аз желаех да я насоча към архитектурната специалност. Тогава й споделих, че тя, като стане доктор, цялостен живот ще се занимава с болките на хората. Ако стане проектант, цялостен живот ще се занимава с фантазиите на хората “, споделя Диков.
ПРЕЗАСТРОЕНА ЛИ Е СОФИЯ?
Относно непрекъснатите полемики за застрояването на София, архитектът е безапелационен, че казусът се преекспонира. „ Архитектът основава среда, предопределена за хората. Непрекъснато се приказва за бетониране и имам възприятието, че към днешно време, сякаш към този момент бетонът стана мръсна дума. Никой не желае да живее в сламени колиби, макар че в този момент има фешън трендове по какъв начин ще се вършат къщи от плява, от царевични стебла и по този начин нататък. Не бих споделил, че е изключително съществено “, споделя той.
Според арх. Диков, в случай че човек си направи труда да влезе в гугъл и огледа един желан от доста българи западноевропейски град от птичи взор, ще види, че там пространствата, които са свободни от здания, са извънредно малко.
„ И по-късно да огледа София - да види какъв брой доста зеленина има в град София. И какъв брой е богата София със свободни и зелени пространства “, споделя той. Диков добавя, че, за жалост, доста от тези зелени пространства у нас не се поддържат и хората ги възприемат като кални ливади, в които умерено могат да паркират колите си, или като неизползваеми паркови пространства.
СИГУРНО ЛИ Е СТРОИТЕЛСТВОТО В БЪЛГАРИЯ?
Архитектът твърди, че в България нормите за строителство са такива, че предопределят несъмнено строителството. Отбелязва като минус, че към момента не се вършат положителни изолации и покриви, мазилките от време на време не са добре изпълнени, тъй като се употребяват евтини материали в някои здания. Но сигурността на строителството е обезпечена. „ Имаме правила, които задължават и конструкторите, и строителите, да се съблюдават. И там доста мъчно може да излезе и проектантът, и строителят, от тези правила, които подсигуряват сигурността на постройките “, споделя той.
Петър Диков споделя, че в последните години хората започнаха да се научават да избират жилища - да гледат функционалността на това, което купуват – има ли положително систематизиране, има ли непотребни паразитни общи площи, добра ли е средата към постройката.
„ Самите хора станаха много по-претенциозни. Вече гледат освен самата постройка, гледат и квартала, гледат и градския превоз. Неслучайно, зоните към метро линиите станаха много по-скъпи. Наличието на учебно заведение и детска градина също са фактори при избор на жилище “, отбелязва той.
КАК съдебна експертиза Е ПРОМЕНИЛА СОФИЯ ЗА 130 ГОДИНИ?
Първообразът на Съюза на архитектите в България е на 130 години. Българското инженерно архитектурно сдружение (БИАД) е учредено през 1893 година. По този мотив САБ, взаимно с камарата на архитектите и с камарата на инженерите в капиталовото планиране, приготвят събитие, с което да отбележат 130 години от основаването на БИАД. Избрали са датата 26 октомври, разгласен за празник на строителя.
Петър Диков е безапелационен, че София се е трансформирала към по-хубаво в тези 130 години. „ София е един прелестен град. София има една неповторимо добра конструкция “, споделя той. Определя столицата като „ малко мръсничка, с поразкъсани облекла “, само че съгласно него това са неща, които могат да се решат релативно бързо. „ В последните 15 години се направи доста във връзка с инфраструктурата “, споделя той.
ПРИНОСЪТ МУ ЗА СОФИЯ
Арх. Петър Диков има дълъг управнически опит зад тила си. Десет години от кариерата си прекарва като основен проектант на София. Казва, че за този интервал е направено доста. „ Аз съвсем бях прекратил частичните промени, които са в основата на най-вече проблеми, спорове и далавери, и бях насочил цялото изпитание към цялостни проекти “, споделя той.
Отбелязва, че е постигнал огромен прогрес в инфраструктурата на града – целия магистрален линк на София, цялата южна дъга, реконструкцията на източната дъга, северна скоростна дъга, цялата западна дъга, с изключение една права от 7 км и 700 м от „ Бъкстон “ до „ Люлин “, която към момента не е довършена. „ По времето, в което аз бях в Столична община, са направени устройствени проекти, процедирани са, признати са, направени са планове и са осъществени 28 кръстовища на две равнища “, споделя архитектът.
Като най-големия си триумф Петър Диков отбелязва метрото. „ Той не е мой толкоз, колкото на проф. Стоян Братоев, само че за мен най-големият триумф е метрото. Аз въпреки всичко, с изключение на основен проектант, бях и ръководител на „ Метрополитен “ за тия 10 години “, споделя той.
Добавя, че софиянците към този момент дотолкоз са привикнали с метрото, че дори не обръщат внимание какво неповторимо достижение е то за града им. Казва, че има доста неточности. „ Но те не са неточности, тъй като аз съм взел неверни решения, по-скоро моите неточности, които аз регистрирам пред себе си, че не съумях да придвижа неща, които имах предпочитание и бях заречен на хората “, изяснява той.
Отбелязва като пропуск подземните паркинги в центъра. „ Това беше едно от нещата, които бяхме дали обещание, че ще стане, желаех да станат и не стана нито един, като се изключи паркингите, които се направиха към метрото “, споделя той.
ЦЕЛИТЕ МУ КАТО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА САБ
Казва, че си е сложил много и високи цели. Според него от много години спада статутът на архитектите и се губи като социална позиция. По думите му САБ е извънредно значима организация, която с изключение на, че би трябвало да пази ползите на нейните членове и да ги подкрепя в тяхната работа, би трябвало да пази и престижа на архитектурната специалност в обществото. „ А този авторитет не е по никакъв начин добър, за жалост “, счита Диков.
Друга задача, която си е сложил, е да се подмлади състава на членската маса. Според него младежите нямат тласък, нямат и интерес да стават членове на САБ. „ Начинът, по който може да се разсъни подобен интерес, е като съюзът прави неща, които са им забавни на младежите “, споделя Петър Диков.
СОФИЯ В МЕЧТИТЕ МУ
В фантазиите му София е по-чиста, по-подредена, а софиянци – по-дисциплинирани хора, които съблюдават разпоредбите. „ Защото за половината от тапите, които виждаме, не е причина самата конструкция на София, а извънредно недисциплинираните хора, които ги употребяват – стопират колите, където намерят, стоят на мигащи светлини и задръстват придвижването “, споделя арх. Петър Диков.
Петър Диков е роден на 19 септември 1953 година Възпитаник е на Висшия институт за архитектура и строителство, през днешния ден Университет по архитектура, строителство и геодезия. Има 27 години трудов стаж в Националния център по териториално развиване, където е бил заместител изпълнителен шеф.
Бил е и шеф на проектантско студио „ ПроАрх ”, както и на Научноизследователски и проектантски институт за районно и градско обмисляне и архитектура. От 2006 година до 2015 година Петър Диков е основен проектант на София. Петър Диков е заместник-председател на съдружие „ Български конгрес за транспортна инфраструктура ” от неговото учредяване на 26 септември 2014 година От май тази година е ръководител на Съюза на архитектите в България.
Петър Диков споделя, че за отрицателния имидж на архитектурата в очите на хората има доста фактори и отбелязва неточности на гилдията, погрешно медийно отразяване на архитектурната специалност и отрицателния отзив в медиите за това, което архитектите вършат.
„ Аз съм безусловно уверен, че надали има проектант, който работи против ползите на хората. В основата на нашата специалност е работа за хората. Аз имам две дъщери. По-голямата стана доктор. Аз желаех да я насоча към архитектурната специалност. Тогава й споделих, че тя, като стане доктор, цялостен живот ще се занимава с болките на хората. Ако стане проектант, цялостен живот ще се занимава с фантазиите на хората “, споделя Диков.
ПРЕЗАСТРОЕНА ЛИ Е СОФИЯ?
Относно непрекъснатите полемики за застрояването на София, архитектът е безапелационен, че казусът се преекспонира. „ Архитектът основава среда, предопределена за хората. Непрекъснато се приказва за бетониране и имам възприятието, че към днешно време, сякаш към този момент бетонът стана мръсна дума. Никой не желае да живее в сламени колиби, макар че в този момент има фешън трендове по какъв начин ще се вършат къщи от плява, от царевични стебла и по този начин нататък. Не бих споделил, че е изключително съществено “, споделя той.
Според арх. Диков, в случай че човек си направи труда да влезе в гугъл и огледа един желан от доста българи западноевропейски град от птичи взор, ще види, че там пространствата, които са свободни от здания, са извънредно малко.
„ И по-късно да огледа София - да види какъв брой доста зеленина има в град София. И какъв брой е богата София със свободни и зелени пространства “, споделя той. Диков добавя, че, за жалост, доста от тези зелени пространства у нас не се поддържат и хората ги възприемат като кални ливади, в които умерено могат да паркират колите си, или като неизползваеми паркови пространства.
СИГУРНО ЛИ Е СТРОИТЕЛСТВОТО В БЪЛГАРИЯ?
Архитектът твърди, че в България нормите за строителство са такива, че предопределят несъмнено строителството. Отбелязва като минус, че към момента не се вършат положителни изолации и покриви, мазилките от време на време не са добре изпълнени, тъй като се употребяват евтини материали в някои здания. Но сигурността на строителството е обезпечена. „ Имаме правила, които задължават и конструкторите, и строителите, да се съблюдават. И там доста мъчно може да излезе и проектантът, и строителят, от тези правила, които подсигуряват сигурността на постройките “, споделя той.
Петър Диков споделя, че в последните години хората започнаха да се научават да избират жилища - да гледат функционалността на това, което купуват – има ли положително систематизиране, има ли непотребни паразитни общи площи, добра ли е средата към постройката.
„ Самите хора станаха много по-претенциозни. Вече гледат освен самата постройка, гледат и квартала, гледат и градския превоз. Неслучайно, зоните към метро линиите станаха много по-скъпи. Наличието на учебно заведение и детска градина също са фактори при избор на жилище “, отбелязва той.
КАК съдебна експертиза Е ПРОМЕНИЛА СОФИЯ ЗА 130 ГОДИНИ?
Първообразът на Съюза на архитектите в България е на 130 години. Българското инженерно архитектурно сдружение (БИАД) е учредено през 1893 година. По този мотив САБ, взаимно с камарата на архитектите и с камарата на инженерите в капиталовото планиране, приготвят събитие, с което да отбележат 130 години от основаването на БИАД. Избрали са датата 26 октомври, разгласен за празник на строителя.
Петър Диков е безапелационен, че София се е трансформирала към по-хубаво в тези 130 години. „ София е един прелестен град. София има една неповторимо добра конструкция “, споделя той. Определя столицата като „ малко мръсничка, с поразкъсани облекла “, само че съгласно него това са неща, които могат да се решат релативно бързо. „ В последните 15 години се направи доста във връзка с инфраструктурата “, споделя той.
ПРИНОСЪТ МУ ЗА СОФИЯ
Арх. Петър Диков има дълъг управнически опит зад тила си. Десет години от кариерата си прекарва като основен проектант на София. Казва, че за този интервал е направено доста. „ Аз съвсем бях прекратил частичните промени, които са в основата на най-вече проблеми, спорове и далавери, и бях насочил цялото изпитание към цялостни проекти “, споделя той.
Отбелязва, че е постигнал огромен прогрес в инфраструктурата на града – целия магистрален линк на София, цялата южна дъга, реконструкцията на източната дъга, северна скоростна дъга, цялата западна дъга, с изключение една права от 7 км и 700 м от „ Бъкстон “ до „ Люлин “, която към момента не е довършена. „ По времето, в което аз бях в Столична община, са направени устройствени проекти, процедирани са, признати са, направени са планове и са осъществени 28 кръстовища на две равнища “, споделя архитектът.
Като най-големия си триумф Петър Диков отбелязва метрото. „ Той не е мой толкоз, колкото на проф. Стоян Братоев, само че за мен най-големият триумф е метрото. Аз въпреки всичко, с изключение на основен проектант, бях и ръководител на „ Метрополитен “ за тия 10 години “, споделя той.
Добавя, че софиянците към този момент дотолкоз са привикнали с метрото, че дори не обръщат внимание какво неповторимо достижение е то за града им. Казва, че има доста неточности. „ Но те не са неточности, тъй като аз съм взел неверни решения, по-скоро моите неточности, които аз регистрирам пред себе си, че не съумях да придвижа неща, които имах предпочитание и бях заречен на хората “, изяснява той.
Отбелязва като пропуск подземните паркинги в центъра. „ Това беше едно от нещата, които бяхме дали обещание, че ще стане, желаех да станат и не стана нито един, като се изключи паркингите, които се направиха към метрото “, споделя той.
ЦЕЛИТЕ МУ КАТО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА САБ
Казва, че си е сложил много и високи цели. Според него от много години спада статутът на архитектите и се губи като социална позиция. По думите му САБ е извънредно значима организация, която с изключение на, че би трябвало да пази ползите на нейните членове и да ги подкрепя в тяхната работа, би трябвало да пази и престижа на архитектурната специалност в обществото. „ А този авторитет не е по никакъв начин добър, за жалост “, счита Диков.
Друга задача, която си е сложил, е да се подмлади състава на членската маса. Според него младежите нямат тласък, нямат и интерес да стават членове на САБ. „ Начинът, по който може да се разсъни подобен интерес, е като съюзът прави неща, които са им забавни на младежите “, споделя Петър Диков.
СОФИЯ В МЕЧТИТЕ МУ
В фантазиите му София е по-чиста, по-подредена, а софиянци – по-дисциплинирани хора, които съблюдават разпоредбите. „ Защото за половината от тапите, които виждаме, не е причина самата конструкция на София, а извънредно недисциплинираните хора, които ги употребяват – стопират колите, където намерят, стоят на мигащи светлини и задръстват придвижването “, споделя арх. Петър Диков.
Петър Диков е роден на 19 септември 1953 година Възпитаник е на Висшия институт за архитектура и строителство, през днешния ден Университет по архитектура, строителство и геодезия. Има 27 години трудов стаж в Националния център по териториално развиване, където е бил заместител изпълнителен шеф.
Бил е и шеф на проектантско студио „ ПроАрх ”, както и на Научноизследователски и проектантски институт за районно и градско обмисляне и архитектура. От 2006 година до 2015 година Петър Диков е основен проектант на София. Петър Диков е заместник-председател на съдружие „ Български конгрес за транспортна инфраструктура ” от неговото учредяване на 26 септември 2014 година От май тази година е ръководител на Съюза на архитектите в България.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ